12 oct 2017, 15:14  

Вино

  Poesía
872 0 0

Всяка есен

ти отново идваш,

за да направиш виното,

червеното и бялото.

Гроздето,

обрано от птиците,

чака в избата,

дълбока, каменна,

където не прониква

слънцето.

Със себе си водиш

предците ни.

Жените гроздето

ще наронят,

а после ще го мачкат

с нозете си

и то по тях ще лепне

с най-завидната си сладост.

Мъжете ще приготвят

бъчви дъбови,

ухаещи на орехи

и на смокини,

стегнати с обръчи железни,

за да не избяга виното

при птиците.

Само ще надига

шапката

и ще пее песни

за отминалото време,

за любовни нощи

и блажени дни.

И после пак ще тръгнеш

с предците си.

А някой ще разлива

виното червено

по земята,

жадната и завещаната.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...