Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми –
мен да вържат, та теб да забравя.
Ала мислите в спомени грешни политаха
и превръщаха дните в жарава.
Десет луди кушии подпалиха нощите.
Обичта ми узря из лозниците.
А страстта ми презря в кехлибарени гроздове,
и потече – сълзи по ресниците. ...