Вино
Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми –
мен да вържат, та теб да забравя.
Ала мислите в спомени грешни политаха
и превръщаха дните в жарава.
Десет луди кушии подпалиха нощите.
Обичта ми узря из лозниците.
А страстта ми презря в кехлибарени гроздове,
и потече – сълзи по ресниците.
Десет дъбови бъчви наляха си пазвите,
кипна виното, спряло на пристан.
И осъмвах сама, прекипяла сред страстите.
Моят спомен в любов се разлисти.
А очите ми дълго жадуваха изгреви.
Ден ли нямах, та нощ си наливах?
Днес те мамя с рубинени устни от виното
и такава до гроб те опивам.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
