Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех.
Грешка си, която аз направих.
Прозорец си, защо не си врата?
Сън си вместо истина.
Край си, а трябва ми начало.
Някаква тъга във мен умряла.
Сълза си, защо щастие не бъдеш?
Защо не си награда, а присъда?
Безизходица си, а ми трябва път.
Суша си, а нужен ми е дъжд.
Лед си, а искам да се стопля.
Имаш амнезия, а аз съм спомен.
Да ми покажеш цвят от тебе искам,
но всичко, което си, е сиво.
Защо не си спасение, вместо участ?
Защо си вчера вместо утре?
Защо вместо късмет си карма?
Защо не си тук? Защо те няма?
Исках лек, ти си отрова,
но пак ти казах "здрасти"
вместо "сбогом".
© Ангела Топалова Все права защищены