18.05.2024 г., 12:00 ч.

Вино и вода 

  Поезия » Любовна, Философска
182 2 4

Вино си, а имам нужда от вода.

Нощ си, а ми трябва светлина.

Птица си, как ще ме заземиш?

За теб пиша, можеш ли да ми простиш?

 

Океан беше, когато аз се давех.

Грешка си, която аз направих.

Прозорец си, защо не си врата?

Сън си вместо истина.

 

Край си, а трябва ми начало.

Някаква тъга във мен умряла.

Сълза си, защо щастие не бъдеш?

Защо не си награда, а присъда?

 

Безизходица си, а ми трябва път.

Суша си, а нужен ми е дъжд.

Лед си, а искам да се стопля.

Имаш амнезия, а аз съм спомен.

 

Да ми покажеш цвят от тебе искам,

но всичко, което си, е сиво.

Защо не си спасение, вместо участ?

Защо си вчера вместо утре?

 

Защо вместо късмет си карма?

Защо не си тук? Защо те няма?

Исках лек, ти си отрова,

но пак ти казах "здрасти"

вместо "сбогом".

 

 

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за позитивните коментари!
  • Не съм те посещавала скоро, но сега се насладих, защото се потопих в океана на твоите мисли и чувства. Хареса ми, Ангела!🥰Противопоставянето на тезите е постигнало добър ефект!💖
    "Безизходица си, а ми трябва път.
    Суша си, а нужен ми е дъжд."
  • Майсторе,водата е причина да научим за Потопа и за Ной.Имам респект към водата!Предпочитам Чудото от Сватбата в Кана,но съм реалист.
    А сега освен шегата:стихотворението наистина представя двете страни на монетата,която зовем Любов!
    Поздравления, Ангела!
  • Първият стих ме подсети за един надпис в Р. Манастир:
    "Вино пий днес, вода – утре." и понеже за мен всеки ден си е днес... водата всe остава за утре.
    Творбата е сериозна с много антитези.
Предложения
: ??:??