May 18, 2024, 12:00 PM

Вино и вода

1.1K 2 4

Вино си, а имам нужда от вода.

Нощ си, а ми трябва светлина.

Птица си, как ще ме заземиш?

За теб пиша, можеш ли да ми простиш?

 

Океан беше, когато аз се давех.

Грешка си, която аз направих.

Прозорец си, защо не си врата?

Сън си вместо истина.

 

Край си, а трябва ми начало.

Някаква тъга във мен умряла.

Сълза си, защо щастие не бъдеш?

Защо не си награда, а присъда?

 

Безизходица си, а ми трябва път.

Суша си, а нужен ми е дъжд.

Лед си, а искам да се стопля.

Имаш амнезия, а аз съм спомен.

 

Да ми покажеш цвят от тебе искам,

но всичко, което си, е сиво.

Защо не си спасение, вместо участ?

Защо си вчера вместо утре?

 

Защо вместо късмет си карма?

Защо не си тук? Защо те няма?

Исках лек, ти си отрова,

но пак ти казах "здрасти"

вместо "сбогом".

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангела Топалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за позитивните коментари!
  • Не съм те посещавала скоро, но сега се насладих, защото се потопих в океана на твоите мисли и чувства. Хареса ми, Ангела!🥰Противопоставянето на тезите е постигнало добър ефект!💖
    "Безизходица си, а ми трябва път.
    Суша си, а нужен ми е дъжд."
  • Майсторе,водата е причина да научим за Потопа и за Ной.Имам респект към водата!Предпочитам Чудото от Сватбата в Кана,но съм реалист.
    А сега освен шегата:стихотворението наистина представя двете страни на монетата,която зовем Любов!
    Поздравления, Ангела!
  • Първият стих ме подсети за един надпис в Р. Манастир:
    "Вино пий днес, вода – утре." и понеже за мен всеки ден си е днес... водата всe остава за утре.
    Творбата е сериозна с много антитези.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...