Виновен ли съм?
Виновен ли съм, че те харесвам?
Че чувствам се щастливо възроден,
щом ти си някъде край мен?
Виновен ли съм за това,
че имам чувства и мечти -
за теб, за мен, за утре
и за бъдни дни?
Че виновен съм, кажи,
Но моля те, прости...
Не се сърди, не ме кори,
мечтите ми, за Бога, остави!
Та живот ли е това -
без полет, без мечти,
без мисъл за утрешните дни?
Не! Това навярно е смъртта?!?
© Димитър Митов Все права защищены