Виновен ли съм?
Виновен ли съм?
Виновен ли съм, че те харесвам?
Че чувствам се щастливо възроден,
щом ти си някъде край мен?
Виновен ли съм за това,
че имам чувства и мечти -
за теб, за мен, за утре
и за бъдни дни?
Че виновен съм, кажи,
Но моля те, прости...
Не се сърди, не ме кори,
мечтите ми, за Бога, остави!
Та живот ли е това -
без полет, без мечти,
без мисъл за утрешните дни?
Не! Това навярно е смъртта?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
