10 mar 2009, 13:29

Виновен ли съм?

  Poesía
1.2K 0 3

 

 

   Виновен ли съм?

Виновен ли съм, че те харесвам?

Че чувствам се щастливо възроден,

щом ти си някъде край мен?

 

Виновен ли съм за това,

че имам чувства и мечти -

за теб, за мен, за утре

и за бъдни дни?

 

Че виновен съм, кажи,

Но моля те, прости...

Не се сърди, не ме кори,

мечтите ми, за Бога, остави!

 

Та живот ли е това -

без полет, без мечти,

без мисъл за утрешните дни?

Не! Това навярно е смъртта?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За да не се повтарям постоянно...ще кажа ...че това е Красива душевност...
  • Да ти кажа малко завиждам на тази на която си посветил този стих.Прекрасен е.
  • "Та живот ли и това -
    без полет, без мечти,"
    Браво!!! Стархотно е!!! Усмивки!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...