Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
5 сент. 2019 г., 23:10

Виновна (до живот) 

  Поэзия » Другая
2944 32 53

Спокойно спете! Всичко е наред
сега, когато имате виновен...

            К. Кондова

 

Порочна съм – зачевам от вини
и затова плодът ми е виновен.
Шушукахте, че ялови жени
не подлежат на никакви любови.

 

Виновна съм, когато ви е зле,
когато жребият ви изиграе...
Когато в зрителното ви поле,
дали светена, сламката греда е.

 

Виновна съм, че имам за резерв
петстотин таласъма в гардероба
и за разкош с фриволен маниер
разцъкваме вини по късни доби.

 

Виновна съм за климата дори,
пироните и спуканите гуми...
За мълнията, дето изгори
праволинейните ви, тесни друми.

 

Виновно си говоря с мъртъвци,
понеже с живите се наговорих.
В един неделно самодеен цирк
тренирам за виновни аматьори.

 

Понякога вините ми тежат,
но предана до гроб ще им остана.
Потрябва ли ви все пак виноват,
насреща съм. Без право на замяна.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разтърсващо!
  • Ако вие не изпитвате вина, няма кой да ви я вмени!
    Грешката е в другите, те да се оправят...
    Стилът ви ми харесва много!
    Припознавам се и в него и в преживяванията ви.
  • "Виновна (до живот)" е страхотно! Връщам ти като дребно подаръче долните няколко реда:
    Синьо цвете, ти си Синя птица,
    литнала към изгрева на Слънцето...!
    Плясък на криле изпълва въздуха -
    глас на жерави ни заслепява...
  • Благодаря за вниманието!
  • Закъснелият ми комент е по-скоро плод на "шушумигаво", но искрено любопитство за публикуващ-редактора одобрил по(лу)етичната ми закачка "/не/вероучително". Тук публикуваната ти творба, уажаема " синьо цвете" , макар и демоде минорна откъм философски обективно не съществуващи /твои/ вини в нея е бляскав пример за истинска греховно човешка нравственост далеч далеч от изсмуканата от мазни пръсти на лицемерни дуОвни водачи наставници за стремеж към нравственост. То и поради това светът си остава такъв, какъвто е, въпреки яловите им усилия да "въдворят" както на небето, тъй и на земята Божията правда от Която ич абер си нихт, въпреки учните им постижения в четенето и недоосмилянето на Книгата на книгите... Та затова разбирам и съм поетично впечатлен от от теб написаното за вина, ама от ркурс самоирония и разстърсващ сърцето вик срещу "мълчаливите" съднишки обвинения ала "гредата в окото, от една страна и сламката, от друга..."
  • Е, то е старичко, Юри...
    Благодаря!
    На теб също, Мари.
  • Наистина е уникално! Сложила съм в любими стихотворението ти, още когато си го публикувала преди години, а, учудващо и за мен, не съм го коментирала... Навярно не съм намерила думите, които да покажат силното му въздействие, Мая. Възхитена съм от твоята силна Поезия! Адмирации!
  • Мая, не знам как съм пропуснал това страхотно стихотворение. Адмирации! 😊
  • Благодаря ти, Таня!
  • Нямаш вина!
    Стихът е чудесен!
    Поздравления!
  • Благодаря, Руми!
  • Страхотно пишете!
  • Всъщност, много си обичам този стих. Вероятно защото звучи бунтарски, даже нахакано. А аз обичам жени като моята героиня, които се обявяват срещу вперените в тях обвинителни показалци, срещу нормите и калъпите. И се отстояват. И живеят въпреки отхвърлянето.
    Благодаря ти, че ме върна тук, Любомира.
  • Интересно!
  • Заповядай, Щур! Да споделим мълчанията си.
    💙
  • Връщам се тук...Мълчаливо...
  • Така, така, Пепи... Закачка си!
    Без нас накъде?
    Вярно е, Павел, винаги те хвърлят първия камък.
  • Виновна съм единствено, че съм жена -
    изкупваща най-първата вина,
    откакто свят светува, която Ева изкупува,
    но, ако не беше тя, дали светът сега
    жив щеше да е, цял-целеничък оцелял?
    Защото силният вината носи,
    а другите играят вечната игра,
    пилатовски ръцете си да мият
    на дявола продали съвестта!

    Поздрав!
  • Добро! Обикновено най-големите грешници са и най-големите обвинители и съдници. Нека им простим ако можем. Поздрави за авторката.
  • Радвам се, че си открил смисъл в написаното.
  • Много силен стих ! Много актуален и много критичен.
    От Синьо Цвете се превръщаш в син камък и " убиваш" обвинителите.
    Мисля си, че хора, които вменяват вина у другите са комплексари, искащи да избият комплекса си за малоценност, чрез " доказване". колко другите им са виновни за положението в което се намират.
    Ударила си проблема точно в десетката, за което те поздравявам !
  • Може би е въпрос на честота на възприятията.
  • Много силен стих, Мая!... Разтърсващ!...
  • Благодаря за отделеното време на всеки спрял, прочел, оценил или не...
    Колко му е да се поеме и един озонов слой с няколко дупки?!
    Гаврил, понякога и за сметка на обвинения.
  • Много съм впечатлена! Поздравления!
  • Понякога търсим вината не там където е и това става за наша сметка.
  • Добре,че не си виновна за глобалното затопляне на планетата,Мая!!Всъщност...изразила си го чрез климата и това си е голяма вина!!Но от нея не се умира,да знаеш,инъче почти цяла България ще е пустош....
  • Благодаря ви, Елка и Стойчо!
  • Вината опрощава греховете на другите.
  • Прекрасен стих! Така някои успокояват съвестта си като прехвърлят вината за малодушието си върху други! Поздравления!
  • Не знам, Роби, Райне. Имах колебание да го извадя на показ, но нали съм си смела..уж
  • Виновно си говоря с мъртъвци,
    понеже с живите се наговорих.
    В един неделно самодеен цирк
    тренирам за виновни аматьори.
    .....
    Бисер след бисер... Уникален стих!
  • Великолепно, Мая!...Едно от най-добрите ти неща, които съм чел!...Благодаря за удоволствието, талантливо момиче!...
  • Благодаря, Силве!
  • Честит празник и на теб, Мая, извисено стихотворение!
  • Хе хе! Благодаря, Другарю!( Ще взема за кратко да те наричам Дрю вече )
    Честит да ни е празникът на Съединението! Здравомислещи, обединени и бодри!
  • Точно така! Не е удачно да се индетифицира винаги авторът с героите си, както и с темите, които засяга. Това трябва да се уточни явно, и ти си го направила, по бунтарски 😊. Хайде, днес е ден за Съединение, заедно да сме! Честито, използвам коментарното поле на Мая, и, по-малко виновни, повече щастливи! 😊🌹🌞...другари...и господа.
  • Точно така, Ани, чудесна препратка правиш.
    В центъра на творбата ми стои вменяването на вина и проекцията на собствените ни грешки върху другите. Твърде обвинителни сме
    към околните, все някой ни е виновен... С това ще се съгласите, надявам се.
    Доколко съм успяла е друга тема.
    А за какво ни е литературата, като изключим естетическата страна, носеща удоволствие, ако не провокира в нас размисъл?! Диалог! Дебат...
    Петър, защо да уточнявам и какво? Ако ще споделям лични преживяваня, ще се обърна към близки и приятели, ако ми трябва експертна помощ, ще потърся психолог, а да се изповядам - поп. Тук е сайт за лично творчество или бъркам. За мен е несериозно да се търси пълно препокриването на героите с автора им, само защото е в графа поезия. Ами фентъзи прозата? Приложните изкуства? Фотографията?...
    Радвам ви се със сутришното си кафе и ви благодаря, че сте наоколо! Съжалявам, че не мога да отговоря изчерпателно. Темата е дълга, широка и дълбока...
  • Силен стих откровение.
    Поздравявам те.
  • По принцип, хората са устроени така, че в много от кризисните си моменти, проектират вина върху другите, за да се съхранят от разяждането и, т.е. да съхранят психиката си. Привидното поемане на такава хвърлена вина, осъзнато, знаейки първопричините, помага на отсрещния. Но самовменяването на чужди вини, разрушава вътрешния мир на този, който го прави, което в много от случаите е пагубно, защото става изключително несигурен. Несигурният е метафорично казано - безтегловен .
    В миналото самураите са наказвали виновните за това, което са считали престъпление, като са ги поставяли в средата на кръг и са ги обикаляли мълчаливо, сочейки ги с пръст. И понеже човекът по принцип си има грехове, посоченият започвал да изпитва вини, дори и за това, което не е нужно и така полудявал. Така, че умната със самовменяването на вини, тъй като не всеки размахан пръст е справедливо размахан ( това по принцип). Иначе тази декларативност на лирическата е доста осъзната. .
  • "...Виновно си говоря с мъртъвци,
    понеже с живите се наговорих.
    В един неделно самодеен цирк
    тренирам за виновни аматьори." !
    Един мъдрец казал на хората: " У вас все още има много от човека и много у вас още не е човек...". Личното ми мнение е, че категориите "срам" и "вина" принадлежат на уравнението "общество" и то вечно ще търси отговора, макар че уравнение от втора степен с две неизвестни се решава чрез система. Проста математика, но защо са го обърнали във философия на обстоятелствата, не знам... Прекрасен стих, Мая! Поздравления за жълтата петолъчка !!
  • Синьо цветенце...
    Разби ме...
  • ⚔️ Бунтовна натура...👊...
    Както и да е, всичко е ясно, за “аз”-формата и типажите и авторовия натюрел (страхотна дума - натюрел). Ама, трябва да се разяснява, де 😉🌛
  • Както и да нямат общо с личния ни живот, те отразяват възгледите на автора. Останалото е просто начин да се провокира дебат по дадена тема. "Това не съм аз, а лирическия герой!"
  • Знаете, че често творбите ми имат бунтарски заряд, това е защото съм бунтар по душа. Но понякога в центъра стоят социални типажи, които нямат нищо общо с личния ми живот и моята индивидуалност. Аз-формата е подход в творчеството ми за повече изразителност, да кажем.
    Танче!
    Мастер, мерси и за петолъчката!

    П.П. Само 500те таласъма в гардероба ми са факт!!! 🙂
  • Такава е съдбата на твореца. Той е обречен да съпреживява чужите вини, болки, тъги.
    ,,...сам понесъл тъгите
    на мильони сърца.,, пише Дебелянов
  • Това е стих, вярно е! Но стиховете ни са заредени с емоции, нашите. И ако в случая ти се чувстваш виновна, така ще те приемат и читателите. Не го прави, моля те! Освен ако не очакваш опровержение.
  • Ани, добре си ни дошла отново, Прелестна!
    Васко, помни си паролите, че пак ще създаваш нов профил. И ще ти дърпам ушите!
    Стихотворението е вдъхновено, както е видимо, от творба на Камелия Кондова. Моля ви четете го като лично творчество, а не лична изповед.
    Танче, Мари, другарю Димитров и всички, които се отбиха, благодаря ви!
  • " В един неделно самодеен цирк
    тренирам за виновни аматьори."!!!!!!!!
    Миличка не поемай вината на целия свят върху себе си, ще те смаже, а си толкова крехка с тази светеща от любов душа! ❤️
  • Направо си посиняла от вини, ала май повечето не са твои, да не кажа – всичките!
  • Сигурно е добро като поезия, вълнува, но много кахърно 😉
    Ама пък в това си добра, другарко👍✌️
    И цитата от тази жена е добър. и аз писах подобни неща, но им мина сезона. Сега е хубаво да се усмихнем. И после - пак.😊
  • Приемаш ли се за виновна?
  • Не си виновна, за нищо не си, поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??