5.09.2019 г., 23:10

Виновна (до живот)

3.6K 33 55

Спокойно спете! Всичко е наред
сега, когато имате виновен...

            К. Кондова

 

Порочна съм – зачевам от вини
и затова плодът ми е виновен.
Шушукахте, че ялови жени
не подлежат на никакви любови.

 

Виновна съм, когато ви е зле,
когато жребият ви изиграе...
Когато в зрителното ви поле,
дали светена, сламката греда е.

 

Виновна съм, че имам за резерв
петстотин таласъма в гардероба
и за разкош с фриволен маниер
разцъкваме вини по късни доби.

 

Виновна съм за климата дори,
пироните и спуканите гуми...
За мълнията, дето изгори
праволинейните ви, тесни друми.

 

Виновно си говоря с мъртъвци,
понеже с живите се наговорих.
В един неделно самодеен цирк
тренирам за виновни аматьори.

 

Понякога вините ми тежат,
но предана до гроб ще им остана.
Потрябва ли ви все пак виноват,
насреща съм. Без право на замяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Благодаря ти, че те има!
  • Разтърсващо!
  • Ако вие не изпитвате вина, няма кой да ви я вмени!
    Грешката е в другите, те да се оправят...
    Стилът ви ми харесва много!
    Припознавам се и в него и в преживяванията ви.
  • "Виновна (до живот)" е страхотно! Връщам ти като дребно подаръче долните няколко реда:
    Синьо цвете, ти си Синя птица,
    литнала към изгрева на Слънцето...!
    Плясък на криле изпълва въздуха -
    глас на жерави ни заслепява...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...