Ах, а ние бяхме едни прашинки

в неправилния свят родени,

където мечтите са забранени,

забравени,

а промените – немислими.

Ах, а ние бяхме поети

в мъка и щастие, творящи

картини пищни, рисуващи

песни в шепот, пеейки

стихове в нощта, изписвайки.

Ах, а сега какви сме?

Бием се един-друг

кой с брата, кой с чужд

за пари с кръв си ръцете пълним

за власт - ценностите си меним.

Ах, виновна е короната,

че направи ни зли

чувствата си да крием

слабостта да е мит.

Ах, короно, и ние виновни сме, 

че докоснахме те,

грешна, че направихме те

всички теб да обвиняват,

а да не осъзнават,

че с нечисти ръце и златото се огрехотява

Ах, короно, но благодарим ти,

че миеш ти нашия срам,

че търпиш ти нашия товар,

какво бихме правили без теб?

щяхме да поумнеем,

да забележим,

това, което е пред нас...

но не е време още, короно,

ние не осъзнаваме

ние не виждаме,

че, ние, хората сме

пътя и безпътя

въпроса и отговора,

светлината и мрака...

Ах, благодаря ти, виновна короно.