Feb 22, 2017, 11:30 PM

Виновна корона

  Poetry » Other
506 0 0

Ах, а ние бяхме едни прашинки

в неправилния свят родени,

където мечтите са забранени,

забравени,

а промените – немислими.

 

Ах, а ние бяхме поети

в мъка и щастие, творящи

картини пищни, рисуващи

песни в шепот, пеейки

стихове в нощта, изписвайки.

 

Ах, а сега какви сме?

Бием се един-друг

кой с брата, кой с чужд

за пари с кръв си ръцете пълним

за власт - ценностите си меним.

 

Ах, виновна е короната,

че направи ни зли

чувствата си да крием

слабостта да е мит.

 

Ах, короно, и ние виновни сме, 

че докоснахме те,

грешна, че направихме те

всички теб да обвиняват,

а да не осъзнават,

че с нечисти ръце и златото се огрехотява

 

Ах, короно, но благодарим ти,

че миеш ти нашия срам,

че търпиш ти нашия товар,

какво бихме правили без теб?

щяхме да поумнеем,

да забележим,

това, което е пред нас...

но не е време още, короно,

ние не осъзнаваме

ние не виждаме,

че, ние, хората сме

пътя и безпътя

въпроса и отговора,

светлината и мрака...

 

Ах, благодаря ти, виновна короно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...