Инчето (Ива)
34 83
14 апр. 2008 г., 21:43

Виновна съм 

  Поэзия » Любовная
1247 1 2

Виновна съм, не те обичам вече,

до теб стоя, но духом съм далече.

Виновна съм, от тебе се отричам,

тръгвам си, не ще се върна, се заричам.

Виновна съм, погубих всичко живо в теб,

опитах, ала вече не издържам този плен.

Виновна съм и лъгах те, признавам,

не те обичах, но не исках да те наранявам.

Виновна съм, ти виждаш в мен промяна,

времето уби моята любов голяма.

Виновна съм и без да искам те забравих,

друга съм, а в миналото теб оставих.

Виновна съм, но знай, че съжалявам,

за теб завинаги със спомена оставам.

Виновна съм, за тебе вече не изгарям,

че обичах те, за последен път го изговарям!

© Ива Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Била е с него, защото се е надявала да го заобича може би ,но не се е получило..
  • "не те обичах, но не исках да те наранявам"
    Хуманно а?
    И все пак времето за нараняване дойде!
    Защо не го нарани тогава, а избра точно този момент - сега вече искаш ли да го нараниш, или само тогава не искаше?! Нещо не схванах!
    Но стиха като стих си го бива! Поздравче!
Предложения
: ??:??