23 окт. 2015 г., 21:40

Виновна съм

852 0 3

 

Виновна съм, че силно те обичах

и че сърцето мое аз ти подарих.

Виновна съм, че все след тебе тичах

и да ме мачкаш аз ти позволих.

 

Виновна съм, сама ти се доверих.

Тръгнах към бездната със затворени очи.

Вървях напред без да поглеждам,

водейки се само от сърцето си.

 

Виновна съм, че правото ти дадох

да надзърнеш в моите очи.

И така по този начин

видя как пламъчето гори.

 

Виновна съм. На куп лъжи повярвах.

Самозалъгвах се, глупава бях.

Разумът за миг не можах да чуя,

защото нежно шептеше твоят глас.

 

Виновна, виновна, виновна!

такава съм, знаеш, нали?

Сама си попаднах в капана -

капана от твойте лъжи....

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вината е усещане за липса
    когато си препълнен с ветрове
    и те отвяват всичките ти истини
    и с празното във теб ти е добре.
    Лъжите са запушили пробойните
    не чуваш разумът как вън крещи.
    Светът,пред който чувстваш се виновен
    е всъщност нещо временно, нали?
  • Няма виновни щом има любов!
  • Много хубаво стихотворение,браво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...