Виновна съм
Виновна съм, че силно те обичах
и че сърцето мое аз ти подарих.
Виновна съм, че все след тебе тичах
и да ме мачкаш аз ти позволих.
Виновна съм, сама ти се доверих.
Тръгнах към бездната със затворени очи.
Вървях напред без да поглеждам,
водейки се само от сърцето си.
Виновна съм, че правото ти дадох
да надзърнеш в моите очи.
И така по този начин
видя как пламъчето гори.
Виновна съм. На куп лъжи повярвах.
Самозалъгвах се, глупава бях.
Разумът за миг не можах да чуя,
защото нежно шептеше твоят глас.
Виновна, виновна, виновна!
такава съм, знаеш, нали?
Сама си попаднах в капана -
капана от твойте лъжи....
© Надежда Т All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма виновни щом има любов!
-
Много хубаво стихотворение,браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
когато си препълнен с ветрове
и те отвяват всичките ти истини
и с празното във теб ти е добре.
Лъжите са запушили пробойните
не чуваш разумът как вън крещи.
Светът,пред който чувстваш се виновен
е всъщност нещо временно, нали?