Виновна съм
Виновна съм, че силно те обичах
и че сърцето мое аз ти подарих.
Виновна съм, че все след тебе тичах
и да ме мачкаш аз ти позволих.
Виновна съм, сама ти се доверих.
Тръгнах към бездната със затворени очи.
Вървях напред без да поглеждам,
водейки се само от сърцето си.
Виновна съм, че правото ти дадох
да надзърнеш в моите очи.
И така по този начин
видя как пламъчето гори.
Виновна съм. На куп лъжи повярвах.
Самозалъгвах се, глупава бях.
Разумът за миг не можах да чуя,
защото нежно шептеше твоят глас.
Виновна, виновна, виновна!
такава съм, знаеш, нали?
Сама си попаднах в капана -
капана от твойте лъжи....
© Надежда Т All rights reserved.
