23.10.2015 г., 21:40

Виновна съм

853 0 3

 

Виновна съм, че силно те обичах

и че сърцето мое аз ти подарих.

Виновна съм, че все след тебе тичах

и да ме мачкаш аз ти позволих.

 

Виновна съм, сама ти се доверих.

Тръгнах към бездната със затворени очи.

Вървях напред без да поглеждам,

водейки се само от сърцето си.

 

Виновна съм, че правото ти дадох

да надзърнеш в моите очи.

И така по този начин

видя как пламъчето гори.

 

Виновна съм. На куп лъжи повярвах.

Самозалъгвах се, глупава бях.

Разумът за миг не можах да чуя,

защото нежно шептеше твоят глас.

 

Виновна, виновна, виновна!

такава съм, знаеш, нали?

Сама си попаднах в капана -

капана от твойте лъжи....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вината е усещане за липса
    когато си препълнен с ветрове
    и те отвяват всичките ти истини
    и с празното във теб ти е добре.
    Лъжите са запушили пробойните
    не чуваш разумът как вън крещи.
    Светът,пред който чувстваш се виновен
    е всъщност нещо временно, нали?
  • Няма виновни щом има любов!
  • Много хубаво стихотворение,браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...