Naddence (Надежда Т)
16 9
23 oct 2015, 21:40

Виновна съм 

  Poesía » De amor
567 0 3

 

Виновна съм, че силно те обичах

и че сърцето мое аз ти подарих.

Виновна съм, че все след тебе тичах

и да ме мачкаш аз ти позволих.

 

Виновна съм, сама ти се доверих.

Тръгнах към бездната със затворени очи.

Вървях напред без да поглеждам,

водейки се само от сърцето си.

 

Виновна съм, че правото ти дадох

да надзърнеш в моите очи.

И така по този начин

видя как пламъчето гори.

 

Виновна съм. На куп лъжи повярвах.

Самозалъгвах се, глупава бях.

Разумът за миг не можах да чуя,

защото нежно шептеше твоят глас.

 

Виновна, виновна, виновна!

такава съм, знаеш, нали?

Сама си попаднах в капана -

капана от твойте лъжи....

 

© Надежда Т Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вината е усещане за липса
    когато си препълнен с ветрове
    и те отвяват всичките ти истини
    и с празното във теб ти е добре.
    Лъжите са запушили пробойните
    не чуваш разумът как вън крещи.
    Светът,пред който чувстваш се виновен
    е всъщност нещо временно, нали?
  • Няма виновни щом има любов!
  • Много хубаво стихотворение,браво!
Propuestas
: ??:??