Виновно си, сърце, мълчи!
Виновно си, че пак обичаш!
Нима забравило си ти от обич как боли?!
Виновно си, сърце, нали?
Виновно си, че все прощаваш и приемаш пак!
Виновно си, сърце, мълчи!
Затова мечтите ти не ще намерят бряг.
Виновно си, сърце, нали?
Тъгата пак е гост пред твоя праг.
Виновно си, сърце, и те боли,
в тебе има рана, рана от безброй лъжи
и една любов коварна. Виновно си, сърце, и те боли! ...