Виновно си, сърце, мълчи!
Виновно си, че пак обичаш!
Нима забравило си ти от обич как боли?!
Виновно си, сърце, нали?
Виновно си, че все прощаваш и приемаш пак!
Виновно си, сърце, мълчи!
Затова мечтите ти не ще намерят бряг.
Виновно си, сърце, нали?
Тъгата пак е гост пред твоя праг.
Виновно си, сърце, и те боли,
в тебе има рана, рана от безброй лъжи
и една любов коварна. Виновно си, сърце, и те боли!
Защо отричаш?! Просто замълчи!
© Гергана Славчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
