Виолетово синьо
Под капчуците - живи тела -
мъркат уморени котешки мисли.
Търси лятото работлива пчела,
вятърът хвърля погледи кисели.
По дърветата се катери мълчанието
запленено от тяхната мъдрост,
а на слънцето топло сиянието
храни се... с хляб пълнозърнест...
Шепне приказки несподелено очакване,
плаче тихо буклоджииски камион.
Всичко е едно безкрайно надбягване
между живота и последния стон...
Гризе бъчвата стар корояд
напоена с пресъхнало вино.
Тя за него е целия свят
оцветен във виолетово синьо.
А принцесата в мраморна кула
сметнала е със формули сложни,
че спасението й е равно на нула
умножена по всички варианти възможни.
Рони камъни дребни дуварът,
като вълна се носи мъгла,
дрънка струни самотна китара
и раздава безплатно тъга...
Реалността е изпълнена с хиксове,
сложни схеми и прости решения.
Днешните случки са бъдещи митове,
изгубени спомени и суеверия...
19.11.2014.
Георги Каменов
Тази моя творба е вдъхновена от стихотворението "И нагазваме с устни" на Raina Vakova.
Благодаря от сърце за него на Райна, като изказвам и своите почитания относно този й прекрасен стих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
