6 июл. 2010 г., 11:47

ВИП еротоман

838 0 4

ВИП еротоман

(по Еротоман из Переделкино)

Обичам приятно времето да съкращавам.
Дами разглеждам - движенията, лицата.
От някои дори нещичко научавам:
Как и сред ВИП-а да не изтървам веслата...

Гледам сред залата - висша измама.
Защо ли с чадърче в ръцете са те?!?
Слънце напича. Облаци няма.
Очите ми жадни - в едно деколте...

Размер - както трябва! Кожа - коприна!
Скарани котки отдолу трептят...
По шията нежна отново преминах.
Лястовичи опашки от мигли блестят...

Гледам в очите... Що за очи!
Святата Скромност. Пансионът девичи.
Жалко, че три живота Бог не дари...
В златен кафез е нежното птиче...

Нослето - красиво! Вежди - извити!
В трапчинки по бузите безумен се давя...
Лекото ружче рисува страните.
Локвичка разтопена след мене оставям...

Излизам навън. След нея заставам.
Парфюмът ù - шлейф! Какъ-ъ-ъ-в аромат...
Ръка да подам?!? Няма да стане...
Казвам ви, хора, шах съм и мат...

Вече мечтаех как ще ù сричам
своите стихчета нейде в небето...
Тя, в асансьора, ми рече: " - Обичам!"
"Тебе обичам, земни поете..."


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се ,Валя - това е целта -да се чувствате добре!
  • Веси, сигурен съм че е прочела!
    Бианка, ти знаеш колко съм сладък и как умея да се надсмивам над нещата!
    Плами, щастието е да бъдеш разбиран!
    Благодаря ви момичета!
    Зем.
  • Щастливецо, поздрав!!!
  • Много весело стихотворение! Дано и настроението ти е такова!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....