23 окт. 2015 г., 12:32

Виртуална и реална

577 1 2

ВИРТУАЛНА И РЕАЛНА

 

Компютърът бе връзка между нас.
Чувства изразяваме с емотикони,
но как с картинки да опишеш страст
и как любов да изразиш със електрони?


Месеци, изпълнени с копнеж.
Щракаме по белите клавиши.
Аз и ти в един водовъртеж,
а нямаше картинки за въздишки.

 

Очаквахме несигурния час,
във който ще се срещнем виртуално,
но можеше ли твоят, моят глас
да замени прегръдката реална?

 

Не можеше. Но в тоз техничен свят
компютърът усети любовта ни.
Разбрахме, че пожари в нас горят
и тя реалност трябваше да стане.

 

Съпрузи сме сега. Реалността
понякога на виртуалност се опира.
А истинската мощ на любовта
е в туй, че пътища към нас намира.
21. 10. 2015 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...