10 окт. 2014 г., 07:51

Виртуално

802 0 11

Чакам не среща, а кратко почукване.

Ти си само няколко редчета по екрана.

Предаваме топлина само със буквите.

Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...

 

Пръстите в слепота търсят клавишите.

В компютърен свят сме плътно завързани.

Даже не знаеш как живея, как дишам,

колко съм свикнал, колко привързан...

 

Непозната си. Любима и Свята.

Толкова чиста... Няма преструвки...

Километрите между нас, скъсяват писмата

и мегабайтите нежни целувки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...