Oct 10, 2014, 7:51 AM

Виртуално 

  Poetry » Love
565 0 11

Чакам не среща, а кратко почукване.

Ти си само няколко редчета по екрана.

Предаваме топлина само със буквите.

Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...

 

Пръстите в слепота търсят клавишите.

В компютърен свят сме плътно завързани.

Даже не знаеш как живея, как дишам,

колко съм свикнал, колко привързан...

 

Непозната си. Любима и Свята.

Толкова чиста... Няма преструвки...

Километрите между нас, скъсяват писмата

и мегабайтите нежни целувки...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !
  • Ееех, тази виртуална любоффф!
  • Здрасти Усмивке!
  • !!!
  • Ехе Стойне,благодаря ти!
    Ирен, колко време не си се появявала?! Трогнат съм, от сърце съм трогнат да знаеш!
  • И във виртуала има доста преструвки...вероятно
    Но пък се раждат и толкова хубави неща...
    Тези снимки определено са доказателство точно за това!
    http://www.highviewart.com/articles/view/1281

    Харесах стиха! Харесах чистотата, невинността , която се процежда...
    Даааа, когато такива стихове чета във мен се пробужда, Вяра, Надежда!
  • За любовта и младостта никой неможе да постави прегради. Особено за поетите, които преминават през времето и пространството.Какво са няколко реда?
    Творбата ти е актуална, оригинална и прозира в нея и още не родена нова любов!Ами другите любови къде?
    Поздрав и сбъднати желания!
  • Съвсем правилно си го разчела - благодаря!
  • Благодаря ви момичета!
  • Дори и виртуалната любов понякога
    може да накара сърцето да трепти влюбено!
    Хубав стих! Поздрави!
  • Виртуална, ама любоФФФ! Хареса ми Зем!
Random works
: ??:??