ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
10 oct 2014, 7:51

Виртуално

799 0 11

Чакам не среща, а кратко почукване.

Ти си само няколко редчета по екрана.

Предаваме топлина само със буквите.

Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...

 

Пръстите в слепота търсят клавишите.

В компютърен свят сме плътно завързани.

Даже не знаеш как живея, как дишам,

колко съм свикнал, колко привързан...

 

Непозната си. Любима и Свята.

Толкова чиста... Няма преструвки...

Километрите между нас, скъсяват писмата

и мегабайтите нежни целувки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0