ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
10 oct 2014, 7:51

Виртуално

804 0 11

Чакам не среща, а кратко почукване.

Ти си само няколко редчета по екрана.

Предаваме топлина само със буквите.

Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...

 

Пръстите в слепота търсят клавишите.

В компютърен свят сме плътно завързани.

Даже не знаеш как живея, как дишам,

колко съм свикнал, колко привързан...

 

Непозната си. Любима и Свята.

Толкова чиста... Няма преструвки...

Километрите между нас, скъсяват писмата

и мегабайтите нежни целувки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0