ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
10 oct 2014, 7:51

Виртуално

806 0 11

Чакам не среща, а кратко почукване.

Ти си само няколко редчета по екрана.

Предаваме топлина само със буквите.

Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...

 

Пръстите в слепота търсят клавишите.

В компютърен свят сме плътно завързани.

Даже не знаеш как живея, как дишам,

колко съм свикнал, колко привързан...

 

Непозната си. Любима и Свята.

Толкова чиста... Няма преструвки...

Километрите между нас, скъсяват писмата

и мегабайтите нежни целувки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0