17 окт. 2008 г., 18:49

Виртуоз

981 0 9

                

Известен пианист

руси коси разпилял,

с изискан маниер

свири романтично

в препълнена зала,

на черно пиано

с разтворени

нотни листи отгоре.

 

Танцуват нежните му длани

страстно върху клавишите

и струните запяват с омайни, 

звънки, причудливи звуци.

 

Ноти и бели клавиши

неспирно говорят

с нечии мисли

за преживяни чувства.

Спомени изникват

по отминали копнежи.

 

Свири пианото неспирно

с огнени, лирични трели.

Акордите се сменят,

ту бурни, страстни,

ту тихи и нежни.

 

Чаровна музика

чувствено се носи

с прекрасни емоции,

в които рее се душата.

Феерия от звуци пианистът

пръска, носят се наоколо

мечти, блянове, копнежи,

рисува с нотите надежди.

 

Животът в соната се превръща,

пианото е негова симфония

от нежност за дългите му пръсти.

Музиката трогва те до сълзи,

изсвирена от мъж – виртуоз,

талантлив и даровит,

с неустоим темперамент,

жар и пламък.

 

Лее пианото вълшебна,

причудлива  музика,

превърната в мелодии

от пианист със шеметни,

ласкави и чувствени пръсти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...