4 апр. 2020 г., 17:50

Вирус

914 0 0

И стана тя, каквато стана

По улиците никой не остана

В магазините тук-там човек за цвят

Боже, на къде отива този свят.

 

И дискотеките и те са празни

Само спомени от ресторанти  разни

Даже глобите за газовите  отмениха

И да не мърдаме от вкъщи ни вмениха.

 

На война, е като на война

Дори и депутатите ни тук са без вина

Врагът ни е невидим, без лице

А ние сме с вързани ръце.

 

Но има начин ний да го сразим

Да се опазим да се не заразим

С воля, дисциплина и кураж

Спасението от вируса не е мираж!

 

Трябва само в къщи да стоите

Ръцете да си миете и да не се боите

А утре пак на нашия балкон

Ще грейне слънце по закон.

 

И всичко ще си тръгне кат преди

И вирусът не ще ви веч вреди

Ще се прегръщаме без притеснение

И да правим работи в уединение.

 

Без страх, че някакъв си вирус

Дошъл е, който някъде от Сириус

Ни дебне за да ни докопа

И даже ни копай окопа.

 

И въздуха отново ще е мръсен

И пак ще има ресторанти

И вечерния ни час ще пак е късен

И пак ще има емигранти.

 

И генералът най- накрая ще реши

Ще каже „Може да излезеш ти”

Ще почнат луди  забавления

От скуката голяма избавления.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...