21 авг. 2017 г., 19:02

Високо във небето

1K 0 0

 

 

Живея така, както ми харесва

и рея се високо с моите мечти, 

и нека силно ехото след мен отеква, 

напомнящо за хубавите дни. 

 

Не слушам хората, живеещи по книги, 

а само чувствата във моето сърце...

И ако, Животе, грешен съм, прости ми, 

прости, че имам като планини криле...

 

Прости,  че аз летя във моя свят, 

понякога дори изгубвам пътя, 

но макар и този земен кръговрат, 

мечтите никога не ще да ги размъти...

 

Понякога ще падам отвисоко, 

друг път ще се удрям силно, 

но колкото и да се държиш жестоко, 

Животе, знай,  държа се аз стабилно... 

 

Ще пускам котви в хубавите дни, 

ще чакам тихо гневът да си замине

и не ще сломят се моите мечти, 

дори и хиляди години да се минат ... 

 

19.08.17 .   18.37 . бистро "Паяка" 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...