Живея така, както ми харесва

и рея се високо с моите мечти, 

и нека силно ехото след мен отеква, 

напомнящо за хубавите дни. 

Не слушам хората, живеещи по книги, 

а само чувствата във моето сърце...

И ако, Животе, грешен съм, прости ми, 

прости, че имам като планини криле...

Прости,  че аз летя във моя свят, 

понякога дори изгубвам пътя, 

но макар и този земен кръговрат, 

мечтите никога не ще да ги размъти...

Понякога ще падам отвисоко, 

друг път ще се удрям силно, 

но колкото и да се държиш жестоко, 

Животе, знай,  държа се аз стабилно... 

Ще пускам котви в хубавите дни, 

ще чакам тихо гневът да си замине

и не ще сломят се моите мечти, 

дори и хиляди години да се минат ... 

19.08.17 .   18.37 . бистро "Паяка"