Живея така, както ми харесва
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги,
а само чувствата във моето сърце...
И ако, Животе, грешен съм, прости ми,
прости, че имам като планини криле...
Прости, че аз летя във моя свят,
понякога дори изгубвам пътя,
но макар и този земен кръговрат,
мечтите никога не ще да ги размъти...
Понякога ще падам отвисоко,
друг път ще се удрям силно,
но колкото и да се държиш жестоко,
Животе, знай, държа се аз стабилно...
Ще пускам котви в хубавите дни,
ще чакам тихо гневът да си замине
и не ще сломят се моите мечти,
дори и хиляди години да се минат ...
19.08.17 . 18.37 . бистро "Паяка"
© Красимир Тодоров Всички права запазени