21.08.2017 г., 19:02 ч.

Високо във небето 

  Поезия » Философска
710 0 0

 

 

Живея така, както ми харесва

и рея се високо с моите мечти, 

и нека силно ехото след мен отеква, 

напомнящо за хубавите дни. 

 

Не слушам хората, живеещи по книги, 

а само чувствата във моето сърце...

И ако, Животе, грешен съм, прости ми, 

прости, че имам като планини криле...

 

Прости,  че аз летя във моя свят, 

понякога дори изгубвам пътя, 

но макар и този земен кръговрат, 

мечтите никога не ще да ги размъти...

 

Понякога ще падам отвисоко, 

друг път ще се удрям силно, 

но колкото и да се държиш жестоко, 

Животе, знай,  държа се аз стабилно... 

 

Ще пускам котви в хубавите дни, 

ще чакам тихо гневът да си замине

и не ще сломят се моите мечти, 

дори и хиляди години да се минат ... 

 

19.08.17 .   18.37 . бистро "Паяка" 

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......

Още произведения »