Високо във небето

21.08.2017 г., 19:02 ч.

Поезия » Философска

828 0 0

Живея така, както ми харесва
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги,
а само чувствата във моето сърце...
И ако, Животе, грешен съм, прости ми,
прости, че имам като планини криле...
Прости, че аз летя във моя свят,
понякога дори изгубвам пътя,
но макар и този земен кръговрат,
мечтите никога не ще да ги размъти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Тебеширен Венец
Carpe diem

Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
Старият параклис

Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
Когато ме целуваш

Когато ме целуваш само с мисли, а времето е просто отпечатък на болките, с които сме орисани, не спи...

Още произведения »