21.08.2017 г., 19:02

Високо във небето

1K 0 0

 

 

Живея така, както ми харесва

и рея се високо с моите мечти, 

и нека силно ехото след мен отеква, 

напомнящо за хубавите дни. 

 

Не слушам хората, живеещи по книги, 

а само чувствата във моето сърце...

И ако, Животе, грешен съм, прости ми, 

прости, че имам като планини криле...

 

Прости,  че аз летя във моя свят, 

понякога дори изгубвам пътя, 

но макар и този земен кръговрат, 

мечтите никога не ще да ги размъти...

 

Понякога ще падам отвисоко, 

друг път ще се удрям силно, 

но колкото и да се държиш жестоко, 

Животе, знай,  държа се аз стабилно... 

 

Ще пускам котви в хубавите дни, 

ще чакам тихо гневът да си замине

и не ще сломят се моите мечти, 

дори и хиляди години да се минат ... 

 

19.08.17 .   18.37 . бистро "Паяка" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...