20 нояб. 2014 г., 18:25

Висша сила

603 0 2

От моята любов изплетох мост,
по-здрав от най-калената стомана.
Ако поискаш да ми бъдеш гост,
ела в съня, любов неизживяна.
Изваях го невидим за очите,
за него знаем само аз и ти.
А името му “мостът на мечтите”,
изписах с мойте собствени сълзи.
В живота ми така и ще останеш,
дори да не живееш нивга там.
И грохнал старец някога да станеш,
жива ли съм, няма да си сам.
Защото ни събира висша сила,
не само на рожденият ти ден.
И ако първа аз съм се родила,
то е за бъдеш част от мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Уорендър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно Ви благодаря за милите и искрени думи!
  • Много много силно и въздействащо!Наистина "висша сила"!Така е любовта е всемогъща и за нея си струва всичко!Страхотни метафори имаш!Браво! Развълнува ме и ме разчувства!Поздравления!
    "Изваях го невидим за очите,
    за него знаем само аз и ти.
    А името му “мостът на мечтите”,
    изписах с мойте собствени сълзи. "-!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...