Висша сила
От моята любов изплетох мост,
по-здрав от най-калената стомана.
Ако поискаш да ми бъдеш гост,
ела в съня, любов неизживяна.
Изваях го невидим за очите,
за него знаем само аз и ти.
А името му “мостът на мечтите”,
изписах с мойте собствени сълзи.
В живота ми така и ще останеш,
дори да не живееш нивга там.
И грохнал старец някога да станеш,
жива ли съм, няма да си сам.
Защото ни събира висша сила,
не само на рожденият ти ден.
И ако първа аз съм се родила,
то е за бъдеш част от мен...
© Надя Уорендър All rights reserved.
