Витоша
Вървя по слънчева пътека
на склон уханен и красив
ели и борове – полека
редят се край поток игрив
и синьо пламъче в тревите
трепти загадъчно и нежно
а минзухара под елите
към мен свенливо все поглежда
и славей скрил се във листака
ни пее свойта чудна песен
а пък сърничка дългокрака
отпи вода във миг чудесен
пресичам приказна река
от величавите морени
те от далечни времена
стоят безмълвни, вкаменени
над тях дантела от лъчи
ефирно вплетена в елите
зелено царство – красота
роса напираща в очите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
