12.05.2010 г., 12:43 ч.

Витоша 

  Поезия » Пейзажна
556 0 3

Вървя по слънчева пътека

на склон уханен и красив

ели и борове – полека

редят се край поток игрив

 

и синьо пламъче в тревите

трепти загадъчно и нежно

а минзухара под елите

към мен свенливо все поглежда

 

и славей скрил се във листака

ни пее свойта чудна песен

а пък сърничка дългокрака

отпи вода във миг чудесен

 

пресичам приказна река

от величавите морени

те от далечни времена

стоят безмълвни, вкаменени

 

над тях дантела от лъчи

ефирно вплетена в елите

зелено царство – красота

роса напираща в очите...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Художник си! Поздрав!
  • над тях дантела от лъчи
    ефирно вплетени в елата
    зелено царство- красота
    роса напираща в очите...
    С пожелание за много творчески успехи...Катя!
  • Прекрасна картина си нарисувал със думи момче, вървях по твоята пътека край реката и се наслаждавах на пролетната красота на Витоша.
    И съжалявам че вече не мога да бъда там. Благодаря за хубавият стих
    и за изживяното удоволствие!
Предложения
: ??:??