13 февр. 2007 г., 12:22

Вкъщи

1.2K 0 3
Петък вечер е сега,
вечерта за луда веселба!
Да, обаче аз съм вкъщи
и челото ми се мръщи!
Ще ви кажа аз защо:
той си тръгна и няма с кого!
На селото му пусто
му е много густо!
Скучно ми е без тоз човек,
какво щях да правя, ако го нямаше в този век?!
Луда съм по него аз,
эащо го няма в този час?!
Бих му звъннала на GSM-а,
но в мен не е проблема.
На телефона направих сметка голяма
и много ми се кара мама.
Лутам се от стая на стая,
какво да правя аз не зная!
Скучно ми е и уви,
за това сърцето ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...