13 февр. 2007 г., 12:22

Вкъщи

1.1K 0 3
Петък вечер е сега,
вечерта за луда веселба!
Да, обаче аз съм вкъщи
и челото ми се мръщи!
Ще ви кажа аз защо:
той си тръгна и няма с кого!
На селото му пусто
му е много густо!
Скучно ми е без тоз човек,
какво щях да правя, ако го нямаше в този век?!
Луда съм по него аз,
эащо го няма в този час?!
Бих му звъннала на GSM-а,
но в мен не е проблема.
На телефона направих сметка голяма
и много ми се кара мама.
Лутам се от стая на стая,
какво да правя аз не зная!
Скучно ми е и уви,
за това сърцето ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...