Feb 13, 2007, 12:22 PM

Вкъщи

  Poetry
1.1K 0 3
Петък вечер е сега,
вечерта за луда веселба!
Да, обаче аз съм вкъщи
и челото ми се мръщи!
Ще ви кажа аз защо:
той си тръгна и няма с кого!
На селото му пусто
му е много густо!
Скучно ми е без тоз човек,
какво щях да правя, ако го нямаше в този век?!
Луда съм по него аз,
эащо го няма в този час?!
Бих му звъннала на GSM-а,
но в мен не е проблема.
На телефона направих сметка голяма
и много ми се кара мама.
Лутам се от стая на стая,
какво да правя аз не зная!
Скучно ми е и уви,
за това сърцето ме боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Стоилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...