13 feb 2007, 12:22

Вкъщи

  Poesía
1.1K 0 3
Петък вечер е сега,
вечерта за луда веселба!
Да, обаче аз съм вкъщи
и челото ми се мръщи!
Ще ви кажа аз защо:
той си тръгна и няма с кого!
На селото му пусто
му е много густо!
Скучно ми е без тоз човек,
какво щях да правя, ако го нямаше в този век?!
Луда съм по него аз,
эащо го няма в този час?!
Бих му звъннала на GSM-а,
но в мен не е проблема.
На телефона направих сметка голяма
и много ми се кара мама.
Лутам се от стая на стая,
какво да правя аз не зная!
Скучно ми е и уви,
за това сърцето ме боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...