22 авг. 2016 г., 18:22

Влак през селата 

  Поэзия » Философская, Другая
939 1 4

Отивам да чакам, да тръгна да стигна.
Да пусна, да викам и после да мигна.
Сядам да пуша - търкам с ръка,
потно стъклото - Не виждам! Мъгла!

 

Исках да гледам череши червени,
да видя цъфтежа, полята зелени,
а отвънка стъклото проклета мъгла! 
Направо ти казвам, развали вечерта.


Тръгнах и стигнах, и слязох и пуших.
По пътя от студ, ямурлука си гуших.
И така си и легнах с вехта мечта -
да тръгна, да стигна, да гледам села.

© Жельо Все права защищены

-

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??