19 сент. 2024 г., 14:53

Влакът на раздялата

427 3 2

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Есен. Варненската гара.

Влак на седми коловоз.

Предпоследната цигара.

И в очите – ням въпрос.

 

Отговорът – тъпа болка.

Къс. Противен. И нелеп.

Накъде? Защо? И колко?

Цял живот ли все без теб?

 

Ти – в софийската „Обеля“.

Аз – във гръцкия квартал.

Мъж – за Сляпата неделя.

Ти – Жена за бавен валс.

 

Твоите косици – светли.

Чорлавата ми брада.

Низ бездънни километри

от мечтаното ти: – Да!

 

Сбогом! – със прощална роза.

С две-три бири по обяд.

Мъртъв – в стихове и проза.

Жив! – помежду Рай и Ад.

 

18 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...