19.09.2024 г., 14:53

Влакът на раздялата

421 3 2

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Есен. Варненската гара.

Влак на седми коловоз.

Предпоследната цигара.

И в очите – ням въпрос.

 

Отговорът – тъпа болка.

Къс. Противен. И нелеп.

Накъде? Защо? И колко?

Цял живот ли все без теб?

 

Ти – в софийската „Обеля“.

Аз – във гръцкия квартал.

Мъж – за Сляпата неделя.

Ти – Жена за бавен валс.

 

Твоите косици – светли.

Чорлавата ми брада.

Низ бездънни километри

от мечтаното ти: – Да!

 

Сбогом! – със прощална роза.

С две-три бири по обяд.

Мъртъв – в стихове и проза.

Жив! – помежду Рай и Ад.

 

18 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....