19.09.2024 г., 14:53

Влакът на раздялата

423 3 2

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Есен. Варненската гара.

Влак на седми коловоз.

Предпоследната цигара.

И в очите – ням въпрос.

 

Отговорът – тъпа болка.

Къс. Противен. И нелеп.

Накъде? Защо? И колко?

Цял живот ли все без теб?

 

Ти – в софийската „Обеля“.

Аз – във гръцкия квартал.

Мъж – за Сляпата неделя.

Ти – Жена за бавен валс.

 

Твоите косици – светли.

Чорлавата ми брада.

Низ бездънни километри

от мечтаното ти: – Да!

 

Сбогом! – със прощална роза.

С две-три бири по обяд.

Мъртъв – в стихове и проза.

Жив! – помежду Рай и Ад.

 

18 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...