30 мая 2007 г., 15:28

Влакът на самотните сърца

1K 0 5
Когато любовта натиска клавиша,
или струни засвирят със глас,
тогава със звуците дишам,
но умирайки слушам ги аз.
Заслушвам се в бавния ритъм
и сърцето бие тъй бързо във такт,
все едно гони сега светлините -
на звездите, на слънцето или на някой бърз влак.
А звездите на утрото спират да светят,
слънцето в облак скрило се пак,
а във влака пътници много
и на влака си пише: "Влак на самотни сърца".
Гоня го, но на спирки не спира,
а искам да пътувам и аз там,
там - където всичко бавно умира,
а така да умра и аз в самота.
Но ето, спира се само за мене
и хората викат: "Ела, утеши се, ела!"
и аз забързано тичам
там да посрещна всичко с тъга.
Качвам се, а сълзите напират
и питам се дали ще те видя - не знам,
дали на рамото ми ще плачеш,
или ще ме радваш със смях.
Но ето, кондукторът идва и до мене той спира
и пита ме със сериозния глас:
"Къде е билетът за сърцето на твойта любима,
или изгубил си всякакъв шанс?!"
И аз отговарям му вярно,
защото сърцето говори - не аз,
че готов съм на всичко веднага,
за да те имам всеки миг... на всеки час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Юнчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • НЕОПИСИЕМО!
  • Да, ритъма на моменти го няма. Но пък си е цял филм... Страхотно.
  • Ти си една българска комбинация от Маяковски и Есенин.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Ритъмът е мъчен на моменти, но мотива с музиката, а още повече струните ми напълни душата...Обичам ги тези струни...
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...