GYountchov (Георги Юнчов)
10 7
30 may 2007, 15:28

Влакът на самотните сърца 

  Poesía
718 0 5
Когато любовта натиска клавиша,
или струни засвирят със глас,
тогава със звуците дишам,
но умирайки слушам ги аз.
Заслушвам се в бавния ритъм
и сърцето бие тъй бързо във такт,
все едно гони сега светлините -
на звездите, на слънцето или на някой бърз влак.
А звездите на утрото спират да светят,
слънцето в облак скрило се пак,
а във влака пътници много
и на влака си пише: "Влак на самотни сърца".
Гоня го, но на спирки не спира,
а искам да пътувам и аз там,
там - където всичко бавно умира,
а така да умра и аз в самота.
Но ето, спира се само за мене
и хората викат: "Ела, утеши се, ела!"
и аз забързано тичам
там да посрещна всичко с тъга.
Качвам се, а сълзите напират
и питам се дали ще те видя - не знам,
дали на рамото ми ще плачеш,
или ще ме радваш със смях.
Но ето, кондукторът идва и до мене той спира
и пита ме със сериозния глас:
"Къде е билетът за сърцето на твойта любима,
или изгубил си всякакъв шанс?!"
И аз отговарям му вярно,
защото сърцето говори - не аз,
че готов съм на всичко веднага,
за да те имам всеки миг... на всеки час.

© Георги Юнчов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • НЕОПИСИЕМО!
  • Да, ритъма на моменти го няма. Но пък си е цял филм... Страхотно.
  • Ти си една българска комбинация от Маяковски и Есенин.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Ритъмът е мъчен на моменти, но мотива с музиката, а още повече струните ми напълни душата...Обичам ги тези струни...
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??