30 may 2007, 15:28

Влакът на самотните сърца

  Poesía
1K 0 5
Когато любовта натиска клавиша,
или струни засвирят със глас,
тогава със звуците дишам,
но умирайки слушам ги аз.
Заслушвам се в бавния ритъм
и сърцето бие тъй бързо във такт,
все едно гони сега светлините -
на звездите, на слънцето или на някой бърз влак.
А звездите на утрото спират да светят,
слънцето в облак скрило се пак,
а във влака пътници много
и на влака си пише: "Влак на самотни сърца".
Гоня го, но на спирки не спира,
а искам да пътувам и аз там,
там - където всичко бавно умира,
а така да умра и аз в самота.
Но ето, спира се само за мене
и хората викат: "Ела, утеши се, ела!"
и аз забързано тичам
там да посрещна всичко с тъга.
Качвам се, а сълзите напират
и питам се дали ще те видя - не знам,
дали на рамото ми ще плачеш,
или ще ме радваш със смях.
Но ето, кондукторът идва и до мене той спира
и пита ме със сериозния глас:
"Къде е билетът за сърцето на твойта любима,
или изгубил си всякакъв шанс?!"
И аз отговарям му вярно,
защото сърцето говори - не аз,
че готов съм на всичко веднага,
за да те имам всеки миг... на всеки час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Юнчов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • НЕОПИСИЕМО!
  • Да, ритъма на моменти го няма. Но пък си е цял филм... Страхотно.
  • Ти си една българска комбинация от Маяковски и Есенин.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Ритъмът е мъчен на моменти, но мотива с музиката, а още повече струните ми напълни душата...Обичам ги тези струни...
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...