30.05.2007 г., 15:28

Влакът на самотните сърца

1K 0 5
Когато любовта натиска клавиша,
или струни засвирят със глас,
тогава със звуците дишам,
но умирайки слушам ги аз.
Заслушвам се в бавния ритъм
и сърцето бие тъй бързо във такт,
все едно гони сега светлините -
на звездите, на слънцето или на някой бърз влак.
А звездите на утрото спират да светят,
слънцето в облак скрило се пак,
а във влака пътници много
и на влака си пише: "Влак на самотни сърца".
Гоня го, но на спирки не спира,
а искам да пътувам и аз там,
там - където всичко бавно умира,
а така да умра и аз в самота.
Но ето, спира се само за мене
и хората викат: "Ела, утеши се, ела!"
и аз забързано тичам
там да посрещна всичко с тъга.
Качвам се, а сълзите напират
и питам се дали ще те видя - не знам,
дали на рамото ми ще плачеш,
или ще ме радваш със смях.
Но ето, кондукторът идва и до мене той спира
и пита ме със сериозния глас:
"Къде е билетът за сърцето на твойта любима,
или изгубил си всякакъв шанс?!"
И аз отговарям му вярно,
защото сърцето говори - не аз,
че готов съм на всичко веднага,
за да те имам всеки миг... на всеки час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Юнчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • НЕОПИСИЕМО!
  • Да, ритъма на моменти го няма. Но пък си е цял филм... Страхотно.
  • Ти си една българска комбинация от Маяковски и Есенин.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Ритъмът е мъчен на моменти, но мотива с музиката, а още повече струните ми напълни душата...Обичам ги тези струни...
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...