22 авг. 2005 г., 11:19

Властелинът

1.1K 0 2
Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми.
Като хроничен вирус, като безпомощна твар.
Тежиш ми.
Боли ме всяка клетка на тялото,
тялото, което ти покори.
Върви си.
И щом изгубиш ме от поглед, спри.
И замисли се.
Аз бях тъй много в твоя живот.
А ти беше само товар непотребен.
Върни се отново, когато знаеш
какво, по дяволите, да правя със тебе?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...