22 авг. 2005 г., 11:19

Властелинът

1.1K 0 2
Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми.
Като хроничен вирус, като безпомощна твар.
Тежиш ми.
Боли ме всяка клетка на тялото,
тялото, което ти покори.
Върви си.
И щом изгубиш ме от поглед, спри.
И замисли се.
Аз бях тъй много в твоя живот.
А ти беше само товар непотребен.
Върни се отново, когато знаеш
какво, по дяволите, да правя със тебе?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...