Aug 22, 2005, 11:19 AM

Властелинът

  Poetry
1.1K 0 2
Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми.
Като хроничен вирус, като безпомощна твар.
Тежиш ми.
Боли ме всяка клетка на тялото,
тялото, което ти покори.
Върви си.
И щом изгубиш ме от поглед, спри.
И замисли се.
Аз бях тъй много в твоя живот.
А ти беше само товар непотребен.
Върни се отново, когато знаеш
какво, по дяволите, да правя със тебе?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...