22.08.2005 г., 11:19

Властелинът

1.1K 0 2
Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми.
Като хроничен вирус, като безпомощна твар.
Тежиш ми.
Боли ме всяка клетка на тялото,
тялото, което ти покори.
Върви си.
И щом изгубиш ме от поглед, спри.
И замисли се.
Аз бях тъй много в твоя живот.
А ти беше само товар непотребен.
Върни се отново, когато знаеш
какво, по дяволите, да правя със тебе?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....