Влюбена
1.
Oт безкрая тук дойдох,
пак в безкрая ще отида:
нося толкова любов,
трябва само да ме видиш!
2.
Наяве виж ме: влюбена до бяло,
за мъжка вяра тръгнала към хълм;
познай ме: по мига ми на раздяла
с нечистото във мен за храм и сън.
Чуй стъпките до прага, отвори ми
вратите си и цялата душа!
Повярвах, че си ти, че теб те има.
Повярвах, и дано да не греша...
3.
Спира времето в унес вълшебен:
ти си тук, и реален, и с мен.
И аз нямам по-близък от тебе
в моя сън, в моя стих, в моя ден.
Благославям мига, който сбра
в теб чертите, които обичам,
и не казвам: дано няма край,
само себе си тихо му вричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Петрова Все права защищены
