22 нояб. 2016 г., 07:48

Влюбена отвън и отвътре

831 2 2

 

 

Прегърнала завинаги твоята красота,

оставам очарована, възторжена

от очите ти дълбоко заслепена

безкрайно влюбена в усмивката ти...

 

И от кожата ти, с откровение галеща ме,

и от душата ти, със светлина огряваща ме,

и от лудостта ти, оставяща без спокойствие,

и без капка почивка, по теб въздишам, любов...

 

Появи се и само за миг влезе в сърцето ми,

просто изведнъж като птичка ми кацна,

като топъл, фин дъждец, дъгата донесъл със себе си,

толкова красив, свеж, сияен като мираж...

 

Като галантен рицар, със златни доспехи

със смелостта си безценна влюбил ме,

със чистотата и честността си, завладял ме,

завинаги показал ми що е наистина любов...

 

Следва те душата ми навсякъде,

страстта ми и волята да те обичам,

отдадена в обятията на твоето послание

хванала се за ръцете ти живота благославям.

 

Моето блаженство е само да те чувствам,

онова усещане за радост, която съм мечтала

и без теб любими, смъртта предпочитам,

ако не съществуваше, нямаше да ме има...

 

Ти си моето добро във всяко отношение

моето всичко, същността, любимия нектар,

лекуващ болките ми, закрилящ интелекта ми

и това е моя подвиг, смисъл - да те обичам.

 

Да се влея в теб, като река в океан

затворена в сърцето ти свободна да летя

и няма прозорци, няма изход вече,

влюбих се в теб, отвън и отвътре...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от душа!
  • Поставих в Любими това стихотворение и сега, при първа техническа възможност, се връщам към него, за да споделя, че съм очарован от пластичността на изказа ти, Тита. Именно тази пластичност е характерна за стила ти. Предполагам, че си придобила това ценно качество покрай запознаването си с образците на световната поезия. Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...