20 дек. 2006 г., 15:07

Влюбена в картина

829 0 10

Влюбена в картина

                 

         На С. който умря в Ирак

          /те бяха цял взвод/

           

 

Не мога да забравя

оня ден в Багдад,

когато мълчалив художник

картина ми предложи.

Спрях, но се плъзнах

по времето и попаднах

в лилаво безвремие.

 

От този ден

аз всяка нощ

сънувам сън:

леглото застилам

с лилава коприна,

събличам се, лягам-

бисерна перла

в меките гънки на мида.

Дълго го чакам,

после заспивам.

Той идва в съня ми,

“Обичам те”- казва

и гали душата ми-

непогалена,

потъва в очите ми-

сапфирено сини,

целува устата ми-

сочна малина,

разтваря бедрата ми-

диви храсти

в далечна,

самотна градина...

 

От оня ден студен

аз всяка нощ изгарям

в пламъци червени

и се събуждам

сива пепел...

 

                    юли 2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Джейни, ще бъдеш ли така добра да ми кажеш къде си чела този стих другаде в този сайт!
  • споделям болката
    на любовта ти!*

    стихът е силен!!!
  • Джейни, ако си го чела тук, значи вероятно някой се е възползвал /меко казано/ от стиха ми, но и това се случва на някой планети... Дано поне да е единствения, защото скоро ще пусна и други стари стихове, които съм публикувала другаде. А в този сайт публикувах за първи път на 12.10.2006г. и никога преди това.
  • Благодаря на ония, които харесаха написаното. Аз наистина съжалявам за него - един от всичките...
  • Хубав ти е стиха Даша, аз почти не чета из други сайтове и мисля, че съм го чела тук от теб и затова те попитах.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...